Мисля(между другото,се пробвам,доста често да го правя-б.а.)че,преди време,всеки малък град,с годините,декларирал,своите възможности и способности,за оцеляване,в трудно време..и понякога,това представяне,се е превръщало,в основен поминък,на същият,този град-в нашият случай:Стрелча..Материята,която,ще представя..предхожда,създаването,на розовото масло..един процес-непознат-свързван с името,на бай Ганьо Балкански-славен български търговец..(много стрелчански жители,са истински негови последователи и верни поклонници..б.а.).Името на този бележит българин,ще пребъдва през вековете,благодарение на нас-стрелчани!-ДЬ ЖИВЕЙ!..
Розовите насаждения,са нежни и чувствителни-като жените..те искат:много внимание,търпение,силни чувства и истинска любов..а даже и малко ревност..малка,но изпепеляваща всичко..и до край..когато малка птичка,полита,кам розовите насаждения,те разтварят листа,за да я посрещнат,с насълзени цветове и бледи стебла(а шипчетата розови?-тях просто ги няма в този момент)!..И като истински пазители на вратите,водещи към утринният залез,те(розите-б.а)нежно галят,малкото тръпнещо телце..в прохладното утро..Но ето идват и работниците-утрото е хладно,берачите са малко нервни и възбудени-престартово..Дарявайки с аромата си хората,които цяла година,са полагали,грижи за тях..розовите насаждения(гюл-б.а.)малко срамежливо поздравяват..отбелязвайки:
"Днес сме по хубави от вчера".."Навлизат в силата си..много добре"..казват си стопаните.."Хайде,да ги почваме"..и ги почват..Но за всичко което ни заобикаля,за светът,в който живеем-ние хората,сме господарите на безвремието.."Да бъдеш..или да не бъдеш"..се питат розопроизводителите,когато местните чорбаджии-(предварително договорили се),представят цените,на които ще се работи-(изкупува розовият цвят б.а.)..Странен свят..и странни хора..странен град..и странни взаимотношения..-ето това си казвам аз..А дали можем да се обичаме..и уважаваме?-питаме се всички ние..много интересен въпрос..ти как мислиш?.. (ама и аз задавам едни въпроси-засрамих се неконтролируемо..)